6.05.2007 г., 20:40

Радостно

819 0 2
Радостно пиша, по детски дори
леко аз дишам и не ме боли.
Защото радост аз имам, малка и тиха,
със нея разкривам красотата на мига.

Тя е винаги там до мене,
радостта ми и опора дори,
във всяко, дори дъждовно, време
тя неизменно следи ме с очи.
Радост е тя - малка, но истинска
интересно, нали?
Радост - просто има инстинкта
и търпението до мен да седи.

Да, радост по детски е тя
и моя другарка,
истинска, добра,
моята немска овчарка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© СинчецЪ ИвановЪ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...