20.04.2020 г., 8:19

Радостта да обичам...

936 1 0

Радостта да обичам…

 

Какво бих могла да ти кажа,

за този кратък миг, в който сме

заедно само тук, тук и сега.

В тази илюзия или пък мечта.

 

Какво бих могла да ти дам,

което да зарадва душата ти?

Което да остане там завинаги

приютено веч във сърцето ти.

 

Не бих могла да ти покажа

Какво е живота, какво е света?

Аз самата все още не знам…

Но знам, че си струва живота!

 

Струва си да се живее живота!

Да се наслаждаваме на всеки ден!

Отново и отново бих го живяла.

Защото ми подари радостта

да те обичам, да те обичам!

 

Сърцето ти е голямо колкото живота.

Затова не спирай да мечтаеш!

Никога не се предавай, бори се!

Най – важни са доброта и чувствата

и това което не можеш да купиш…

 

И когато полетиш там нависоко…

дори и да не сме заедно,

спомни си, че щом поискаш,

можеш да го преживееш отново.

Че щом последваш сърцето си

И смело мечтаеш, ще обичаш.

 

Казвай каквото чувстваш!

Прави това, в което вярваш!

Труди се, за това което мечтаеш!

Отдай се на това, което обичаш!

 

Не съжалявай за това, което си дал.

А ако нещо те разочарова, продължи!

Никога не се предавай!

Върви смело напред!

Не спирай да вярваш!

Но отвъд всичко останало,

никога не забравяй Доброто!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...