12.06.2005 г., 0:27

Рагу

1K 0 3
Хумористичен цикъл "Готварски"

С кулинария ще се извися...
Следя редовно Звездев, даже Ути,
не спира да ме гложди завистта,
кухнята дори след мене да се срути.
Рагу ще готвя днес, избрах ребра,
един огромен свински гръден кош,
под тях картофи и домати аз редя,
ще къкрят бавно в тази звездна нощ.
Поглеждам ги - ребра, като ребра,
припомням Хамлета как Йорику говори.
Не, няма да се вържа на това,
че Господ от ребра - жената сторил.
Настърган кашкавал до сирене топено,
подправки разни бъркам след това,
затварям фурната, дали ще е солено
и казвам сбогом на любимата тава.
Вкючвам с мах компютъра си мощен.
Пред мен вилнеят интернетски висоти,
изкарал съм поред него дълги нощи
и времето за мене се стопи.
Защо ли днес така сълзят очите,
дори през хремата усетих миризма.
Ребрата изгорели, ох, не питай-
стените черни в кухнята-мечта.
Тавата бе залепнала тотално,
ребра-греди от покрив изгорял,
Не се усмихвай, щото е фатално
след дълга нощ когат'си прегладнял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А има ли частица действителен случай в стихотворението ?
  • Стихът ти ме накара да се замисля, защо ние, заети в нашето напрегнато ежедневие, сме забравили за хумора в живота и колко е добре, когато можем да потърсим комичната страна дори в нашите несполуки. Може би така ще ни бъде по-леко.6
  • Много е хубаво,забавно.Интересна идея имаш.То доста комични ситуации има в готвенето.Браво!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...