Рай
912
0
1
Из отломки от химери,
Сред руините там на моите стремежи,
Цари понастоящем Тишина.
Слънчевите дни във бъднина –
Великата Надажда -
Овации,
Слава,
Сила.
Нека поседим, така
В съсипията от крехките колони -
Греди на моите надежди.
Тези грандиозни,
Смутни,
Паднали
Подпори –
Самият купол на храма на копнежа
Напукан и във заник,
Очакващ милост от нощта.
Под скалите на стремежа,
скрит е споменът за мъртвите мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Тодоров Всички права запазени
