Mar 21, 2017, 11:40 PM

Рай

913 0 1

Из отломки от химери,
Сред руините там на моите стремежи,
Цари понастоящем Тишина.
Слънчевите дни във бъднина –
Великата Надажда -
Овации,
Слава,
Сила.

Нека поседим, така
В съсипията от крехките колони -
Греди на моите надежди.
Тези грандиозни,
Смутни,
Паднали
Подпори –
Самият купол на храма на копнежа
Напукан и във заник,
Очакващ милост от нощта.
Под скалите на стремежа,
скрит е споменът за мъртвите мечти.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Тодоров All rights reserved.

Ако сте чели Ад и Рай от Алдус Хъксли, може да разберете какво ми е в главата, за да напиша Рай, 2 часа след като съм изгледал Westworld и след анализ на Феминистките перспективи върху воюването с дронове. 

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...