2.09.2007 г., 14:49

Раждане

634 0 7
Часовете се раждаха:
Като победа над нощта,
под форма на разлистено дърво,
сред накичена с аметисти зора,
като Слънце с усмивка игрива,
над равнина тюркоазена,
като препълнена кошница с рози,
изсипала цветове по пътя ни!

Часовете са:
Стъпката логична и неясна,
импулсивна и погрешна,
нелогична и лудешка!

Те понякога ни се присмиват,
но с верните свои стрелки,
най-важните истини изписват!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...