Райски неволи
- Слушай, Адаме! Вече ми писна,
в кръчмата с твойте другари да киснеш!
После наквасен до козирката,
да блъскаш с юмруци и крак по вратата.
Да знаеш, че просто на косъм съм вече,
с точилката да те набухам, човече!
В квартала ни всички ни гледат на "чомпи",
че щом се натряскаш, приличаш на зомби.
Е, бива ли тъй да оплескваш нещата?!
Комшийката, вчера ми вика горката:
"Ти знаеш ли, Ево, че твоят Адам,
за малко и мене да вкара във срам?
Прибирам се снощи от дневната смяна
и някой внезапно отзад ме подхвана.
Уплаших се аз и такъв му забих,
че няколко зъба май му избих.
Обръщам се, Ево и кой да ти знае,
той, твоят Адам на земята ридае.
Грухти и пухти и държи си устата...
Не знаех, че тъй ми е тежка ръката.
От тъмното, каза, било го е страх,
затуй ме е хванал и вкарал се в грях.
Мъж ти е, Ево, води го по баби!
Да го лекуват от ангели слаби."
- Значи, Адаме, така съм ти бясна,
че по библейски сега ще те фрасна!
Другата буза обръщай веднага!
Чакай, бе чакай, недей да ми бягаш!
- Моля те, Ево послушай ме малко!
Тя пък, комшийката, колко е жалка.
Аз си вървях най-почтено след нея.
Тоз пусти вятър, отде се довея?!
И като духна, като фурия,
викам с ръцете да я прикрия,
че роклята вдигната беше нагоре...
Аз кавалер съм, лошо ли сторих?
Тъй съм добър и все да помагам...
Пък вие веднага - ангели слаби...
Все неразбран съм! Каква орисия!
Затуй и от мъка в кръчмата пия.
Сякаш ми пише глупак на челото,
като си давам за Ева реброто.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Керанка Иванова Всички права запазени
Радвам се да ви видя усмихнати! 
