Райски неволи
- Слушай, Адаме! Вече ми писна,
в кръчмата с твойте другари да киснеш!
После наквасен до козирката,
да блъскаш с юмруци и крак по вратата.
Да знаеш, че просто на косъм съм вече,
с точилката да те набухам, човече!
В квартала ни всички ни гледат на "чомпи",
че щом се натряскаш, приличаш на зомби.
Е, бива ли тъй да оплескваш нещата?!
Комшийката, вчера ми вика горката:
"Ти знаеш ли, Ево, че твоят Адам,
за малко и мене да вкара във срам?
Прибирам се снощи от дневната смяна
и някой внезапно отзад ме подхвана.
Уплаших се аз и такъв му забих,
че няколко зъба май му избих.
Обръщам се, Ево и кой да ти знае,
той, твоят Адам на земята ридае.
Грухти и пухти и държи си устата...
Не знаех, че тъй ми е тежка ръката.
От тъмното, каза, било го е страх,
затуй ме е хванал и вкарал се в грях.
Мъж ти е, Ево, води го по баби!
Да го лекуват от ангели слаби."
- Значи, Адаме, така съм ти бясна,
че по библейски сега ще те фрасна!
Другата буза обръщай веднага!
Чакай, бе чакай, недей да ми бягаш!
- Моля те, Ево послушай ме малко!
Тя пък, комшийката, колко е жалка.
Аз си вървях най-почтено след нея.
Тоз пусти вятър, отде се довея?!
И като духна, като фурия,
викам с ръцете да я прикрия,
че роклята вдигната беше нагоре...
Аз кавалер съм, лошо ли сторих?
Тъй съм добър и все да помагам...
Пък вие веднага - ангели слаби...
Все неразбран съм! Каква орисия!
Затуй и от мъка в кръчмата пия.
Сякаш ми пише глупак на челото,
като си давам за Ева реброто.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Керанка Иванова Все права защищены
Радвам се да ви видя усмихнати! 
