Райски неволи
- Слушай, Адаме! Вече ми писна,
в кръчмата с твойте другари да киснеш!
После наквасен до козирката,
да блъскаш с юмруци и крак по вратата.
Да знаеш, че просто на косъм съм вече,
с точилката да те набухам, човече!
В квартала ни всички ни гледат на "чомпи",
че щом се натряскаш, приличаш на зомби.
Е, бива ли тъй да оплескваш нещата?!
Комшийката, вчера ми вика горката:
"Ти знаеш ли, Ево, че твоят Адам,
за малко и мене да вкара във срам?
Прибирам се снощи от дневната смяна
и някой внезапно отзад ме подхвана.
Уплаших се аз и такъв му забих,
че няколко зъба май му избих.
Обръщам се, Ево и кой да ти знае,
той, твоят Адам на земята ридае.
Грухти и пухти и държи си устата...
Не знаех, че тъй ми е тежка ръката.
От тъмното, каза, било го е страх,
затуй ме е хванал и вкарал се в грях.
Мъж ти е, Ево, води го по баби!
Да го лекуват от ангели слаби."
- Значи, Адаме, така съм ти бясна,
че по библейски сега ще те фрасна!
Другата буза обръщай веднага!
Чакай, бе чакай, недей да ми бягаш!
- Моля те, Ево послушай ме малко!
Тя пък, комшийката, колко е жалка.
Аз си вървях най-почтено след нея.
Тоз пусти вятър, отде се довея?!
И като духна, като фурия,
викам с ръцете да я прикрия,
че роклята вдигната беше нагоре...
Аз кавалер съм, лошо ли сторих?
Тъй съм добър и все да помагам...
Пък вие веднага - ангели слаби...
Все неразбран съм! Каква орисия!
Затуй и от мъка в кръчмата пия.
Сякаш ми пише глупак на челото,
като си давам за Ева реброто.
© Керанка Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, момичета!
Радвам се да ви видя усмихнати! -
Ето такива неща ми се четат!И аз пиша подобни,но моята муза взе да ме "съветва":"абе, я чети и се смей до насита на другите,защото нашите творби не са на такова ниво....А аз все й доказвам...пусна нещо и ако се чете-сме щастливи и двете!Но ,наистина,си голям майстор,Кери!!
-
Посмях се😁
-
Браво, девойко!
-
Благодаря ти, Любо, че защити така сполучливо музата ми, тъкмо бях решила да и бия шута, ама сега ще я оставя на изпитателен срок... Започвам да си харесвам името, откак ми стана кръстник, благодаря за което!
-
Ех Кери, ами замисли се защо толкова често ти бяга Музата?!! Толкова е просто - като прочете какво си написала се хили до припадък и след това се налага да лежи поне месец-два в болница, за да се възстанови. Привет Смеху(Ке)ранке!
-
Руми, винаги си добре дошла, ти си знаеш... Гавраиле, така съм се смяла на коментара ти, човеко, благодаря ти!
-
Такава е съдбата на Адам,откакто си даде реброто за строителен материал.Все Еви му се привиждат.реши добро да направи,а на края...точилка.Как няма да отиде при падналите Ангели в кръчмата.
Усмихна ме .Поздрав! -
Еее... как да не се отбие човек при теб, Кери!
Малко ми дожаля за горкият човечец ама, какво да се прави, пусти му неволи!
Поздрав и... с нетърпение очаквам следващата проява на музата! -
Благодаря, Пепи, Васе! Напълнихте ми кошничката с усмивчици! Слънчево да ви е!
-
Усмивка и от мен!
-
Хахааа, развесели ме, благодаря! Поздрави, Кери!
-
Благодаря ви, Светлушко, Нико, Пипи, Вики! Така ме беше изоставила музата, мътните я взели, а вчера внезапно ме тресна... Сега не знам върна ли се или пак ще трябва да я чакам с месеци - музовска му работа... Едно е ясно - колкото повече усмивки, толкова по-хубав ден - това по мечопуховски... Есииии, после видях, че си тук... Добре дошлааа!
-
Ха, ха, ха... Развесели ме. Браво, Кери! Много е забавно!
-
Благодаря за усмивката
-
Хех, гъбка смехуркова
Много яко! -
Ха-ха-ха, разсмя ме рано-рано, Кери!..Много те бива в хумора!....Благодаря ти!...
-
Тегли му един бой, да му дойде акъла в главата! )))
Благодаря за усмивките, Кери! Страхотна, както винаги!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
