28.07.2011 г., 14:06 ч.

Рана... 

  Поезия
582 0 0

Всеки ден по мъничко умирам...

Сърцето на парчета се разкъсва...

Да мразя себе си - не спирам!!!

Но как от себе си да го откъсна...?

 

Виждам го - не се усмихвам, не говоря...

Не го поглеждам в очите...

Погледна ли го - раната отново ще отворя

и не ще мога да си спра сълзите...

 

А тази рана... колко е дълбока...

© Ирина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
  • Загубила съм време и очи за взирането в свои отражения. Минава времето и си личи презрителното оглед...
  • Аз вярвам в мисълта на всеки звук. Аз вярвам в смисъла на дългата поредица от грешки... Всеки залез ...

Още произведения »