Рана от ляво
Рана от ляво
През времето минавах забързана, задъхана.
С венец от рози, напоен с мечти.
Изгрева загърбвах, подминавах залеза...
Не спирах, не поглеждах
дали след мен остават рани - следи!
Обичах и мразих...
Създавах и убивах...
Много пъти се раждах...
Много пъти умирах !
Но... днес открих - ето тук от ляво
имам рана!
Рана? Боже опази!
Подрязвах роза призори -
от нея просто съм одрана.
Съвестта е личната ми стража будна -
все едно къде, защо...
Все ме пита и разпитва -
ти ли си на Бога дъщерята блудна,
или костица от Сатанинското ребро?
- Не знам, не знам...
Прошепвах в просъница на предела
между мрак и светлина.
А може да съм дъщеря и на... Мистрал,
щом тази рана се отвори
със скалпел на вятър полудял...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елора Всички права запазени
Но иначе много ми хареса написаното 
