20.05.2014 г., 9:47 ч.
Ранена тишина
На майка ми
И се моля само
тази вечер – тиха, пуста и дълбока,
лъч да ме докосне от звезда висока.
Чуваш ли ме, мамо!
С пръст да го опъна
и като от струна – звън да се откъсне.
И погребан спомен с него да възкръсне
във сълза бездънна
и неутешима.
Ами тя – сълзата, ако се отрони
и като листото, паднало от клона, ...
И се моля само
тази вечер – тиха, пуста и дълбока,
лъч да ме докосне от звезда висока.
Чуваш ли ме, мамо!
С пръст да го опъна
и като от струна – звън да се откъсне.
И погребан спомен с него да възкръсне
във сълза бездънна
и неутешима.
Ами тя – сълзата, ако се отрони
и като листото, паднало от клона, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Чавдар Тепешанов Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
