VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
131 22
20 мая 2014 г., 09:47

Ранена тишина 

  Поэзия » Другая
421 0 4

 

 

                                            На майка ми

 

И се моля само

тази вечер – тиха, пуста и дълбока,

лъч да ме докосне от звезда висока.

Чуваш ли ме, мамо!

 

С пръст да го опъна

и като от струна – звън да се откъсне.

И погребан спомен с него да възкръсне

във сълза бездънна

 

и неутешима.

Ами тя – сълзата, ако се отрони

и като листото, паднало от клона,

ми предскаже зима?

 

Или капне в рана

както е солена? Как ще се изправя?

Как ще смогна тази болка да сподавя?

Чуваш ли ме, мамо?

 

Воля и неволя –

лъч ще ме докосне от звезда висока.

В тази вечер тиха, пуста и дълбока...

Чакам. И се моля.

© Чавдар Тепешанов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??