Ранена тишина
На майка ми
И се моля само
тази вечер – тиха, пуста и дълбока,
лъч да ме докосне от звезда висока.
Чуваш ли ме, мамо!
С пръст да го опъна
и като от струна – звън да се откъсне.
И погребан спомен с него да възкръсне
във сълза бездънна
и неутешима.
Ами тя – сълзата, ако се отрони
и като листото, паднало от клона,
ми предскаже зима?
Или капне в рана
както е солена? Как ще се изправя?
Как ще смогна тази болка да сподавя?
Чуваш ли ме, мамо?
Воля и неволя –
лъч ще ме докосне от звезда висока.
В тази вечер тиха, пуста и дълбока...
Чакам. И се моля.
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
