26.03.2008 г., 17:45

Раненият огън

1.2K 0 4
 
РАНЕНИЯТ ОГЪН

плющи във камината

и гради въздушни кули.

Ветровете това

вероятно са чули

и пришпорват мечтите му.

Раненият огън

бавно капе в пепелта.

Очите му рисуват

приказка от

пламнали цветя.

Подхвърлено дърво докосва

горящата му самота.

Огънят се пръсва.

Илюзиите му изчезват.

Една искряща факла

от нищото възкръсва,

за да отмъсти  на ветровете.

Но в очите й

не виждам цвете.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люска Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...