26 мар. 2008 г., 17:45

Раненият огън

1.2K 0 4
 
РАНЕНИЯТ ОГЪН

плющи във камината

и гради въздушни кули.

Ветровете това

вероятно са чули

и пришпорват мечтите му.

Раненият огън

бавно капе в пепелта.

Очите му рисуват

приказка от

пламнали цветя.

Подхвърлено дърво докосва

горящата му самота.

Огънят се пръсва.

Илюзиите му изчезват.

Една искряща факла

от нищото възкръсва,

за да отмъсти  на ветровете.

Но в очите й

не виждам цвете.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люска Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...