плющи във камината
и гради въздушни кули.
Ветровете това
вероятно са чули
и пришпорват мечтите му.
Раненият огън
бавно капе в пепелта.
Очите му рисуват
приказка от
пламнали цветя.
Подхвърлено дърво докосва
горящата му самота.
Огънят се пръсва.
Илюзиите му изчезват.
Една искряща факла
от нищото възкръсва,
за да отмъсти на ветровете.
Но в очите й
не виждам цвете.
© Люска Петрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
