плющи във камината
и гради въздушни кули.
Ветровете това
вероятно са чули
и пришпорват мечтите му.
Раненият огън
бавно капе в пепелта.
Очите му рисуват
приказка от
пламнали цветя.
Подхвърлено дърво докосва
горящата му самота.
Огънят се пръсва.
Илюзиите му изчезват.
Една искряща факла
от нищото възкръсва,
за да отмъсти на ветровете.
Но в очите й
не виждам цвете.
© Люска Петрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
