плющи във камината
и гради въздушни кули.
Ветровете това
вероятно са чули
и пришпорват мечтите му.
Раненият огън
бавно капе в пепелта.
Очите му рисуват
приказка от
пламнали цветя.
Подхвърлено дърво докосва
горящата му самота.
Огънят се пръсва.
Илюзиите му изчезват.
Една искряща факла
от нищото възкръсва,
за да отмъсти на ветровете.
Но в очите й
не виждам цвете.
© Люска Петрова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
