9.12.2007 г., 21:30 ч.

Рани 

  Поезия » Любовна
990 0 3




Раната тлее,
изгаря в болката на вината,
боли и извива пътя на самотата…
Минава през мен
със силата на яростта
и залива ме страшната
вълна на старостта…
Цветята вехнат и те порязани
от дивотата на живота.
Смирени навеждат листата
и полагат ги на земята…
Капе от тях сълза
под формата на същината,
за това, което бях,
и моята свята забрана…
Раните пак ми напомнят
колко грозна любов ме заля…
Разби ме както куршумът
пронизва плътта…
Видях тогава онази черта
и седи още там между гърдите
и тупка със хармонията на…
Сърцата!

© Герасим Григоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??