9 дек. 2007 г., 21:30

Рани

1.3K 0 3




Раната тлее,
изгаря в болката на вината,
боли и извива пътя на самотата…
Минава през мен
със силата на яростта
и залива ме страшната
вълна на старостта…
Цветята вехнат и те порязани
от дивотата на живота.
Смирени навеждат листата
и полагат ги на земята…
Капе от тях сълза
под формата на същината,
за това, което бях,
и моята свята забрана…
Раните пак ми напомнят
колко грозна любов ме заля…
Разби ме както куршумът
пронизва плътта…
Видях тогава онази черта
и седи още там между гърдите
и тупка със хармонията на…
Сърцата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Герасим Григоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...