Рани
Раната тлее,
изгаря в болката на вината,
боли и извива пътя на самотата…
Минава през мен
със силата на яростта
и залива ме страшната
вълна на старостта…
Цветята вехнат и те порязани
от дивотата на живота.
Смирени навеждат листата
и полагат ги на земята…
Капе от тях сълза
под формата на същината,
за това, което бях,
и моята свята забрана…
Раните пак ми напомнят
колко грозна любов ме заля…
Разби ме както куршумът
пронизва плътта…
Видях тогава онази черта
и седи още там между гърдите
и тупка със хармонията на…
Сърцата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Герасим Григоров Все права защищены
