Рани
Душата ти от грешки е издрана.
В погледа ти този страх е сянка…
страхът да съм поредната ти рана
те кара да ме мразиш… Жалко!
Разши ги - всички мои рани,
но болката достатъчна не беше.
Избутаха ме хладните ти длани
и пламналата ярост ме гореше.
Разши ги всичките и ме удари
с думи, вързани за тежък камък…
А болката, започнала да пари,
разгаря се в мастилен пламък.
Не знам дали на обич ти прилича.
Дали стените ти ще мога да премина.
Но вътре в мене нещо те обича...
и иска винаги до мене да те има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ина Всички права запазени
