Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
4.02.2014 г., 0:00 ч.  

Рани за убежище 

  Поезия » Любовна
875 0 9

 

РАНИ ЗА УБЕЖИЩЕ

 

Какво пък, нямам рани за убежище,

илюзии на едро, устрем млад,

а само стрък непреболяла нежност.

И рамо, по-студено от приклад.

 

И бавно, но с упорство неприкрито,

не вързал на тъгата ми калем,

животът връща в своето корито

отдръпналите си води съвсем.

 

Каквото кажеш, вятър ще отвее.

Но дълго мисълта ще ни гори:

че любовта, досущ като Медея,

изяжда и децата си дори.

 

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За и от любов какво не се прави.
    Хубави сравнения!
    "Каквото кажеш, вятър ще отвее."
    Каквото напишеш ще остане, Иво!
  • Звучи добре и впечатляващо!!!
    Поздрави!!!
  • Благодаря ви, приятели:

    Регина (Радост Даскалова
    radiola (Рада Димова
    krchernev (Красимир Чернев
    valia1771 (Ивон
    goredoly (Миглена Цветкова
    voda (Елица Ангелова
  • Много хубаво стихотворение! (Мислех, че Хронос яде децата си, но версиите на митовете са много и може и такъв да има.)
  • Завладяващ стих за преходността на чувствата,мечтите и любовта...
  • Мдааа.....рамо, по-студено от приклад...
    Не може по-точно и образно да се опише това състояние!
    Много силен стих!
  • Хубаво е!
  • Стрък непреболяла нежност, вместо рани за убежище...
  • От стръкчето "непреболяла нежност" до жестокия финал ни води усещането за една отлетяла като дим любов.
    Умееш да внушиш това чувство във всичките му прояви, ИВ!
    Затова обичам да те чета.
Предложения
: ??:??