Рани за убежище
РАНИ ЗА УБЕЖИЩЕ
Какво пък, нямам рани за убежище,
илюзии на едро, устрем млад,
а само стрък непреболяла нежност.
И рамо, по-студено от приклад.
И бавно, но с упорство неприкрито,
не вързал на тъгата ми калем,
животът връща в своето корито
отдръпналите си води съвсем.
Каквото кажеш, вятър ще отвее.
Но дълго мисълта ще ни гори:
че любовта, досущ като Медея,
изяжда и децата си дори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
