РАНИ ЗА УБЕЖИЩЕ
Какво пък, нямам рани за убежище,
илюзии на едро, устрем млад,
а само стрък непреболяла нежност.
И рамо, по-студено от приклад.
И бавно, но с упорство неприкрито,
не вързал на тъгата ми калем,
животът връща в своето корито
отдръпналите си води съвсем.
Каквото кажеш, вятър ще отвее.
Но дълго мисълта ще ни гори:
че любовта, досущ като Медея,
изяжда и децата си дори.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
