Ранима е душата ми и затова - дарявам ти я...
за да я любиш както само ти умееш!
Възкръснала от завист и лъжа,
тя в твоите ръце ще затрепери.
Обичала е не веднъж и дваж,
но винаги самотна и безпътна,
при теб за мъничко поспря като при страж,
но ти плени я в твойта ласка плътна.
И ако някога по пътя си поемеш,
и я оставиш пак в света сама...
поспри поне сълза от мен да вземеш,
за да те стопля парещата ù следа!