Ранима е душата ми и затова - дарявам ти я...
за да я любиш както само ти умееш!
Възкръснала от завист и лъжа,
тя в твоите ръце ще затрепери.
Обичала е не веднъж и дваж,
но винаги самотна и безпътна,
при теб за мъничко поспря като при страж,
но ти плени я в твойта ласка плътна.
И ако някога по пътя си поемеш,
и я оставиш пак в света сама...
поспри поне сълза от мен да вземеш,
за да те стопля парещата ù следа!
© Мария Георгиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
