Ранна есен
Листопадно ми е, а август е вън
и е рано за вятър, дъжд и слани.
Пролетта желая да върна насън -
с наново пробудени стари мечти...
Вятър брули лице, оставя бразди
а дъжд вали ли, вали... от очите.
Люто в гърло дави, душа заслани
и не чакам вече да падат звездите.
Обратен ход не поемат стрелки,
било някога... назад не се връща.
Избледняват образи, губя следи,
чезнещ спомен живот преобръща.
Има не една... много гари по път,
заминавам, завръщам се... съща...
Чувства парещи в багажа горят -
един въглен, но за клада обгръща.
Заскрежават сълзи в очи и бодат,
всеки образ през призма минава,
а от всички тях две очи ме следят,
страст палят, топлината сгрява...
Вятър, дъжд и слани... листопад...
Eсента пристига, а е толкова рано.
Търся две следи по познатия път,
а листа покриват времето спряно...
(а)
18.08.2009г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
