Ранна есен

HristoSlavov (Hekredel)
114 26

25.10.2016 г., 12:28 ч.

Поезия » Пейзажна

326 1 2

Ранна есен

Небето есенно е тъмно.
Дъжда край мен барабани...
О, не личи, че вече съмна –
и есента се настани!

През лятото така я чаках,
мечтаех тя да ме спаси.
За циганското лято плаках,
и чаках то да ме спаси!

С очи притворени я слушам,
тя истински с света спори!
И ромона ѝ ми е нужен,
сега да ме пресътвори!

Унесен споровете слушам,
и тъна в селския покой,
за лято мъничко въздишам,
и мисля, че света е мой!

08. 10. 2015 г. Драгойново

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.