Ранна есен
Ранна есен
Небето есенно е тъмно.
Дъжда край мен барабани...
О, не личи, че вече съмна –
и есента се настани!
През лятото така я чаках,
мечтаех тя да ме спаси.
За циганското лято плаках,
и чаках то да ме спаси!
С очи притворени я слушам,
тя истински с света спори!
И ромона ѝ ми е нужен,
сега да ме пресътвори!
Унесен споровете слушам,
и тъна в селския покой,
за лято мъничко въздишам,
и мисля, че света е мой!
08. 10. 2015 г. Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Hekredel Всички права запазени
