Ранна есен
Небето есенно е тъмно.
Дъжда край мен барабани...
О, не личи, че вече съмна –
и есента се настани!
През лятото така я чаках,
мечтаех тя да ме спаси.
За циганското лято плаках,
и чаках то да ме спаси!
С очи притворени я слушам,
тя истински с света спори!
И ромона ѝ ми е нужен,
сега да ме пресътвори!
Унесен споровете слушам,
и тъна в селския покой,
за лято мъничко въздишам,
и мисля, че света е мой!
08. 10. 2015 г. Драгойново
© Hekredel All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
