25 oct 2016, 12:28

Ранна есен 

  Poesía » Del paisaje
333 1 2

Ранна есен

 

Небето есенно е тъмно.
Дъжда край мен барабани...
О, не личи, че вече съмна –
и есента се настани!

 

През лятото така я чаках,
мечтаех тя да ме спаси.
За циганското лято плаках,
и чаках то да ме спаси!

 

С очи притворени я слушам,
тя истински с света спори!
И ромона ѝ ми е нужен,
сега да ме пресътвори!

 

Унесен споровете слушам,
и тъна в селския покой,
за лято мъничко въздишам,
и мисля, че света е мой! 


08. 10. 2015 г. Драгойново

© Hekredel Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??