Ранна есен, късно лято
Ранна есен, късно лято
Ранна есен, късно лято
още всичко е зелено,
късно вдига се мъглата
и животът се променя...
Студенеят и нощите,
нищо че луната грее,
но далече са звездите
и студени като нея.
Край камините на топло
Любовта се е прибрала,
Северният вятър с вопли
в клоните се приютява.
Птиците и те на завет
вече бързат да се скрият-
помнят в родовата памет
вятър северен как вие.
А когато някой, някак
сам замръкне в изнемога-
трябва да намери кратък
път в нощта към дом и огън!...
... Късно лято, ранна есен
и за равносметка време:
е, не беше пътят лесен
и не беше без проблеми,
но Животът бе прекрасен,
Любовта бе споделена,
хоризонта беше ясен,
далнината-приближена...
Коста Качев,
10.09.2014.
Охридското езеро
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
!
