severianin (Валентин Чернев)
417 677
24.10.2012 г., 13:33 ч.

Ранни слани 

  Поезия
628 0 5

 

РАННИ СЛАНИ

 

Днес осъмна големият свят посребрен –

бяха сребърни храстите,

клоните голи,

беше сребърно утрото,

мрачният ден,

бяха сребърни старите черни тополи.

 

Днес земята осъмна в ковано сребро,

сред замръзнали облаци сребърна пара –

тази сребърна участ не е на добро,

тя смразява дъха ми,

тя ледено пари.

 

Този накит сребрист е коварно жесток –

филигранен, нетраен,

той чезне без диря,

но изпива на лятото светлия сок

и тревите се сгърчват,

и всичко умира.

 

Той е есенен сняг,

той е зима в аванс,

този накит е само привидно прекрасен –

бяла приказна смърт на забавен каданс,

неизказано чист

и отровно опасен.

 

Има ранни слани в този глупав живот,

има тежки и зли непредвидени зими,

има бури под синия есенен свод,

от които се гърчи душата незримо.

 

Бе светът ми в сребро и елмаз украсен,

после всичко полека изчезна стопено...

Днес мъртвее мъгливият есенен ден

и накуцва до мен старостта осланена.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички! Спокоен ден и леко перо...
  • Винаги се спирам да чета с удоволствие ваши стихове!
  • "Синьо светва слана, скрежът влиза в горите,
    А сърцето на лятото още тупти."
    Калин Донков
    ---
    Красива поезия!
  • Наслади ми се душата. Много харесах. Поздравления, Валентин!
  • "И небето ми отговори
    тъй, както винаги бе отговаряло -
    боговете, когато сътвориха живота,
    оставиха смъртта на човека -
    живота в свои ръце задържаха."

    Дали един ден наистина слънцето ще изгрее,
    но от друга страна...

    Джак
Предложения
: ??:??