Ранни слани
РАННИ СЛАНИ
Днес осъмна големият свят посребрен –
бяха сребърни храстите,
клоните голи,
беше сребърно утрото,
мрачният ден,
бяха сребърни старите черни тополи.
Днес земята осъмна в ковано сребро,
сред замръзнали облаци сребърна пара –
тази сребърна участ не е на добро,
тя смразява дъха ми,
тя ледено пари.
Този накит сребрист е коварно жесток –
филигранен, нетраен,
той чезне без диря,
но изпива на лятото светлия сок
и тревите се сгърчват,
и всичко умира.
Той е есенен сняг,
той е зима в аванс,
този накит е само привидно прекрасен –
бяла приказна смърт на забавен каданс,
неизказано чист
и отровно опасен.
Има ранни слани в този глупав живот,
има тежки и зли непредвидени зими,
има бури под синия есенен свод,
от които се гърчи душата незримо.
Бе светът ми в сребро и елмаз украсен,
после всичко полека изчезна стопено...
Днес мъртвее мъгливият есенен ден
и накуцва до мен старостта осланена.
© Валентин Чернев All rights reserved.
