rudin (Иван Христов)
865 1445
5.07.2013 г., 14:46 ч.  

Рано на път 

  Поезия » Друга
511 0 6

"Вечер ме баба дълго подканя..."


                                 Владо Любенов

                                 - Неравноделни тактове



Кучето лайва, мъж се провиква,

мен ми се вижда тиква на плет.

Портата скръцва, погледът свиква

в тъмното още сутрин към пет.

Аз през стъклото в нощ едноока
жадно попивам врявата вън.
Баба навярно пак ще ме хока
ако ме види станал от сън.

Дядо ми мята тежки чували
в наш'та каруца, пълни с жито.
Впряга волове: "Жено, видя ли,
дай ямурлука, дяволи сто!"

Баба подава питата топла,
сирене, лучец, свити в бохча.
Вече се съмва, дядо се сопва
за катраница - скърца оста.

Че мелничарят е надалеко,
там, през баира, четри села
пътят се вие, орис нелека,
хляб ще ни трябва, зимата зла...

Колко години идват, отиват -
моето детство все е пред мен:
къщичка селска, стръмната нива,
стара каручка, пътят свещен.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??