rudin (Иван Христов)
865 1445
Jul 5, 2013, 2:46 PM  

Рано на път 

  Poetry » Other
505 0 6

"Вечер ме баба дълго подканя..."


                                 Владо Любенов

                                 - Неравноделни тактове



Кучето лайва, мъж се провиква,

мен ми се вижда тиква на плет.

Портата скръцва, погледът свиква

в тъмното още сутрин към пет.

Аз през стъклото в нощ едноока
жадно попивам врявата вън.
Баба навярно пак ще ме хока
ако ме види станал от сън.

Дядо ми мята тежки чували
в наш'та каруца, пълни с жито.
Впряга волове: "Жено, видя ли,
дай ямурлука, дяволи сто!"

Баба подава питата топла,
сирене, лучец, свити в бохча.
Вече се съмва, дядо се сопва
за катраница - скърца оста.

Че мелничарят е надалеко,
там, през баира, четри села
пътят се вие, орис нелека,
хляб ще ни трябва, зимата зла...

Колко години идват, отиват -
моето детство все е пред мен:
къщичка селска, стръмната нива,
стара каручка, пътят свещен.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??