Рано на път
"Вечер ме баба дълго подканя..."
Владо Любенов
- Неравноделни тактове
Кучето лайва, мъж се провиква,
мен ми се вижда тиква на плет.
Портата скръцва, погледът свиква
в тъмното още сутрин към пет.
Аз през стъклото в нощ едноока
жадно попивам врявата вън.
Баба навярно пак ще ме хока
ако ме види станал от сън.
Дядо ми мята тежки чували
в наш'та каруца, пълни с жито.
Впряга волове: "Жено, видя ли,
дай ямурлука, дяволи сто!"
Баба подава питата топла,
сирене, лучец, свити в бохча.
Вече се съмва, дядо се сопва
за катраница - скърца оста.
Че мелничарят е надалеко,
там, през баира, четри села
пътят се вие, орис нелека,
хляб ще ни трябва, зимата зла...
Колко години идват, отиват -
моето детство все е пред мен:
къщичка селска, стръмната нива,
стара каручка, пътят свещен.
© Иван Христов All rights reserved.
