5.12.2017 г., 13:07

Рапсодия в златно

1.1K 1 7

 

Във пролетния цвят на тишината,
в скрибуцаща цигулка на щурче,
в лилавия копнеж на светлината,
в косата на разрошено дете.

В очите на разплакано видение,
по скулата на капеща тъга,
в зеницата на синьо откровение,
по клепките на трепкаща нега.

В раздиращия вик на самотата,
под звуците на стенещ листопад,
във светещия миг на тъмнината,
под дъжд от чувствен водопад...
откривам теб...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Навсякъде... Навсякъде е той...
    Любимият е във всичко - и около, и в жената, която обича! 💝 🍀 🌻
  • Красива творба!Поздравления !
  • Благодаря ви!
  • Божееее! Докато откриеш, "теб", какви неща си открила! Ами че то, прекрасни неща! И те тук! При нас! При хората! Браво на теб!
  • Хубаво!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....