Рапунцел
Рапунцел не обича вече Принца!
Това е приказен, но все пак – гаф.
Желана е принцесата от всинца,
но влюби се неистово в... жираф.
Омръзна й от ловки катерачи,
с амбиции, надскачащи ги в ръст.
Като бръшлян увивни нагаждачи,
по златните коси пълзящи с хъс.
Жирафът на петна е друга бира –
изискан господин във фрак, с лорнет.
Главата му в небето чак опира,
с копита, без рога – де тоз късмет!
Тя в кулата въздушна си се крие,
той в облаците не лети в мечти.
Достатъчно е да протегне шия,
с целувка я събужда. Без щети.
И тъщата доволна е – не мрънка,
в десeтката от трети път, но как!
Не липсващо звено, а мъж – че дрънка,
след брак по сметка с охлюв и макак.
А принцовете клети галопират
към други замъци с жени в беда.
Ала Рапунцели и в тях намират,
от кротките принцеси – ни следа.
15.05.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
... Хареса ми!
