Равен старт
Бил ли ти е празен джоба?
Да нямаш пукната пара?
Глад да те гори, като отрова?
Да нямаш сили за сълза?
Ходил ли си скъсан и одърпан?
Понеже беден си се ти родил.
Мечтал ли си за нещо скъпо,
което никога не си си позволил?
Умирала ли е последната надежда,
за живот достоен, не богат?
Чувствал ли си тежко бреме,
да си здрав, а сякаш си сакат?
Викал ли си с цяло гърло,
сред безкрайна пустота?
И после отговор получил,
или просто тишина?
Виждал ли си болката човешка,
която ни съпътства през деня?
Усещал ли си в гърло буца тежка,
защото си безсилен пред света?
Идвало ли ти е да се гръмнеш,
когато няма в тунела светлина?
Но вместо туй, да се обърнеш,
и пак да виждаш тъмнина?
Бил ли си в такова положение,
с години да се бориш за мечта?
Да няма изгледи за щастие,
а само счупена душа!
Борил ли си хорското презрение,
което те пронизва ежедневно?
Молил ли си за човешко уважение,
простичко, но тъй потребно?
Ако всичките въпроси си усетил,
независимо дали си днес богат...
Навярно сам си се досетил,
не всеки има равен старт!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
