Katriona (Кети Рашева)
122 7684
19.01.2011 г., 20:10 ч.

Равни в любовта 

  Поезия » Философска
928 0 13

Бродех аз като просяк злочестен

и опипвайки, дирех си рая -

да не би само с дъх да поместя

и любимия свой не позная.

 

Разпознах го - отчаян и сам

в запустелите райски градини,

под дървото от нежност и срам,

в гъсталака на разпри отминали.

 

Мъжът любим, с косата посивяла,

единствен той за обич бе достоен:

призна ми, както аз му бях признала,

че, грешници, живеем в образ двоен,

 

че семето на своето безумие

сме хвърляли във ялови сърца;

че ангелите днес не съществуват,

че гвоздеи са техните крила.

 

Крилете приковават към небето,

а тук земята кротко ни зове,

жадува топлинката на сърцето,

дори със толкоз много грехове.

 

Аз знам, до смърт презира ни лъжата -

нехаем ние, равни в любовта

и пак си назоваваме нещата

със истинските, земни имена!

© Кети Рашева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??