Katriona (Кети Рашева)
122 7703
Jan 19, 2011, 8:10 PM

Равни в любовта 

  Poetry » Phylosophy
886 0 13

Бродех аз като просяк злочестен

и опипвайки, дирех си рая -

да не би само с дъх да поместя

и любимия свой не позная.

 

Разпознах го - отчаян и сам

в запустелите райски градини,

под дървото от нежност и срам,

в гъсталака на разпри отминали.

 

Мъжът любим, с косата посивяла,

единствен той за обич бе достоен:

призна ми, както аз му бях признала,

че, грешници, живеем в образ двоен,

 

че семето на своето безумие

сме хвърляли във ялови сърца;

че ангелите днес не съществуват,

че гвоздеи са техните крила.

 

Крилете приковават към небето,

а тук земята кротко ни зове,

жадува топлинката на сърцето,

дори със толкоз много грехове.

 

Аз знам, до смърт презира ни лъжата -

нехаем ние, равни в любовта

и пак си назоваваме нещата

със истинските, земни имена!

© Кети Рашева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??