17.10.2008 г., 19:22

Равносметка

1.7K 0 7

Равносметка

 

 

Отдавна се отказах

от мечтите си.

Прогоних ги.

Безсмислени са.

Прерових

нощите и дните,

натрупани в годините.

Горчиви са.

Потърсих

хубавите мигове.

Не ги открих.

Били ли са?

Съзрях усмивката

пресилена -

лош опит да се извиниш.

Оставих вярата си

в миналото

сама

да чака

да се промениш.

И без дори

да мога да заплача -

обидата ме пресуши,

във ъгъла

на дните си оставащи

се свих,

като куче,

молещо пощада.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирелла Кривчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този стих бе посветен на най-близката ми приятелка,която преживяваше тежък развод. За съжаление,тя така и не го преживя.
  • Всяка равносметка е предвестник на едно ново начало
  • Лош ден може би,но пък прекрасен стих е създал...
  • Много хубав стих !Не се отказвай , винаги можеш да си намериш причина да продължиш напред !Поздрави !
  • натъжи ме...мила Мира...а стихът е толкова хубав...
    Равносметка е...тъжна...като всяка равносметка...
    прегръщам те, с много обич...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...