Равносметка
Отдавна се отказах
от мечтите си.
Прогоних ги.
Безсмислени са.
Прерових
нощите и дните,
натрупани в годините.
Горчиви са.
Потърсих
хубавите мигове.
Не ги открих.
Били ли са?
Съзрях усмивката
пресилена -
лош опит да се извиниш.
Оставих вярата си
в миналото
сама
да чака
да се промениш.
И без дори
да мога да заплача -
обидата ме пресуши,
във ъгъла
на дните си оставащи
се свих,
като куче,
молещо пощада.
© Мирелла Кривчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
