Равносметка
Отдавна се отказах
от мечтите си.
Прогоних ги.
Безсмислени са.
Прерових
нощите и дните,
натрупани в годините.
Горчиви са.
Потърсих
хубавите мигове.
Не ги открих.
Били ли са?
Съзрях усмивката
пресилена -
лош опит да се извиниш.
Оставих вярата си
в миналото
сама
да чака
да се промениш.
И без дори
да мога да заплача -
обидата ме пресуши,
във ъгъла
на дните си оставащи
се свих,
като куче,
молещо пощада.
© Мирелла Кривчева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
