Стоя, а времето не спира,

вървя, а времето лети.

Ще спре ли някога да ме препира,

живей, мечтай, бъди...?

И както някога се случва

със времето да споря за минута,

забързана не мога да усетя,

как тръгват си мечтите ми от тука!

Дните ми ограбва календара,

часовникът безмилостно тиктака,

а с времето сме в надпревара,

ще стигне или не и таз минута?

Но времето не може да ми вземе всичко.

Любовта и щастието си не давам!

Мечтите ми остават още малко,

а младостта остава във душата...