13 feb 2018, 15:24

Равносметка 

  Poesía
614 1 0
Стоя, а времето не спира,
вървя, а времето лети.
Ще спре ли някога да ме препира,
живей, мечтай, бъди...?
И както някога се случва
със времето да споря за минута,
забързана не мога да усетя,
как тръгват си мечтите ми от тука!
Дните ми ограбва календара,
часовникът безмилостно тиктака,
а с времето сме в надпревара,
ще стигне или не и таз минута? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??