Стоя, а времето не спира,
вървя, а времето лети.
Ще спре ли някога да ме препира,
живей, мечтай, бъди...?
И както някога се случва
със времето да споря за минута,
забързана не мога да усетя,
как тръгват си мечтите ми от тука!
Дните ми ограбва календара,
часовникът безмилостно тиктака,
а с времето сме в надпревара,
ще стигне или не и таз минута?
Но времето не може да ми вземе всичко.
Любовта и щастието си не давам!
Мечтите ми остават още малко,
а младостта остава във душата...
© Мая All rights reserved.