Feb 13, 2018, 3:24 PM

Равносметка 

  Poetry
502 1 0

Стоя, а времето не спира,

вървя, а времето лети.

Ще спре ли някога да ме препира,

живей, мечтай, бъди...?

 

И както някога се случва

със времето да споря за минута,

забързана не мога да усетя,

как тръгват си мечтите ми от тука!

 

Дните ми ограбва календара,

часовникът безмилостно тиктака,

а с времето сме в надпревара,

ще стигне или не и таз минута?

 

Но времето не може да ми вземе всичко.

Любовта и щастието си не давам!

Мечтите ми остават още малко,

а младостта остава във душата...

© Мая All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??