13 февр. 2018 г., 15:24

Равносметка

830 1 0

Стоя, а времето не спира,

вървя, а времето лети.

Ще спре ли някога да ме препира,

живей, мечтай, бъди...?

 

И както някога се случва

със времето да споря за минута,

забързана не мога да усетя,

как тръгват си мечтите ми от тука!

 

Дните ми ограбва календара,

часовникът безмилостно тиктака,

а с времето сме в надпревара,

ще стигне или не и таз минута?

 

Но времето не може да ми вземе всичко.

Любовта и щастието си не давам!

Мечтите ми остават още малко,

а младостта остава във душата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...