8.10.2019 г., 12:25 ч.

Равносметка 

  Поезия » Философска
559 0 0

Равносметка

 

Пада огнена жарава
по душевния заслон,
а реки от тежка лава
раснат мълчешком.

Мисълта от нас се лее,
в часове на съд гори,
а в нощта невинно тлее
сред огнища и души.

Пламенеят небесата,
а под тях живот кипи,
прикована е душата -
без криле и без мечти.

Затова сред люта зима
търсим огъня в кръвта,
който носи дух и сила,
и живот във вечността!

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??