Равносметка
1K
0
0
Равносметка
Пада огнена жарава
по душевния заслон,
а реки от тежка лава
раснат мълчешком.
Мисълта от нас се лее,
в часове на съд гори,
а в нощта невинно тлее
сред огнища и души.
Пламенеят небесата,
а под тях живот кипи,
прикована е душата -
без криле и без мечти.
Затова сред люта зима
търсим огъня в кръвта,
който носи дух и сила,
и живот във вечността!
Лъчиста
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЛЪЧИСТА Всички права запазени
