28.03.2021 г., 7:44

Равносметка

623 0 0

На прага съм на 60те

вървях в насрещен вятър,

бури ме люляха и ярко слънце пареше моето лице

когато се усмихвах на Земята.

 

Не се предадох и се борих пак

с мелници вятърнизаблуди

посрещаха ме слънчеви лъчи

и погледи човешки със следи от завист.

 

Здравей отново,нов живот

очаквам те и вярвам  и в 

новата ми роля има нещо свежо пак

с което да ме изненадаш!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дафина Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...