28 mar 2021, 7:44

Равносметка

  Poesía » Otra
627 0 0

На прага съм на 60те

вървях в насрещен вятър,

бури ме люляха и ярко слънце пареше моето лице

когато се усмихвах на Земята.

 

Не се предадох и се борих пак

с мелници вятърнизаблуди

посрещаха ме слънчеви лъчи

и погледи човешки със следи от завист.

 

Здравей отново,нов живот

очаквам те и вярвам  и в 

новата ми роля има нещо свежо пак

с което да ме изненадаш!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дафина Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...