26.12.2023 г., 10:19

Равносметка

453 1 0

Блаженство би било или товар, 

да правим равносметка на живота? 

Вересѝите към Божия кръчмар, 

баланса не оправят със банкноти... 

Размахва среден пръст и гледа страшно, 

забързана, поредната година. 

Досущ, като на дявола опашката, 

посочила - на кой да си замине... 

А всъщност знам добре, какво ме чака, 

и нямам капка страх от свойта участ. 

Аз дълго време бил съм единак, 

но в мене стръвно лае вярно куче. 

Отскоро с теб душата ми се пълни, 

но как да стана кротък и бездумен? 

Уверено вървя към своя хълм, 

на който ще умра щастлив и влюбен. 

И нека дотогава моят кръст, 

да бъдеш ти с разтворени обятия, 

а не над камъка студен в пръстта, 

да топлиш, вместо мен - разпятие... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

24.12.2023

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...