Предизвикателство (Конкурс):
За грешката и прошката
На всички минали, настоящи и бъдещи студенти - Честит празник!
Не сме тук обаче, да празнуваме естествените науки, а със съвсем друга цел - да дадем път на творческата мисъл, разгръщайки я в целия й потенциал, и черпейки вдъхновение от реалния живот, да я издигнем отвъд висотите на ума, там, където тленните преживявания се сливат с надживелите времето търпение, постоянство, обич, но също така и да превъзмогнем грешките си, водени от прошката.
Или както казва Izku6enie (Зорница Петровска) ... отново е декември и съзнателно или не, винаги си правим равносметка за изминалата година. И винаги изниква въпросът - сгреших ли някъде? Та ми се иска темата да е свързана със "За грешката и прошката", да си направим равносметка на своите собствени и на чуждите грешки и доколко сме склонни да простим на другите и най-вече на себе си. За да можем да започнем новата година начисто.
Ами... да я започнем!
- Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
- Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
- Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
- След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
- Задаващият темата няма право да участва.
Детайли на предизвикателството
Класация
За грешката и прошката
с болка рисуват на живота картините.
С тях ние се учим, макар и в пороци,
вгледани в себе си, притихнали в дните.
Но прошката – тя е светла ръка, ...
Часът на Господ
бавно изгрява звездата отвън.
Хайде, кажи ми сега, познавачо,
дали е реалност или пък сън?
В снежните улици тихо закрачи ...
Изкупление
Колко надежди погреба, усмивки смрази.
Беше неволна, безпочвена, глупава грешка.
Но не пропусна целта, всичко живо срази.
Пàри до болка и с времето се окопава. ...
Не поглеждам назад
паметта ми да бъде по-къса от зимния ден.
За каквото горях и умирах – си струваше риска,
щом израснах и дълг не остана докрай неплатен.
Колко песни изпях, колко съ̀лзи преглътнах... Едва ли ...
Прошки
в моя “праведен” живот,
секнат от безброй болежки,
пуснал тон излишна пот,
аз поисках - много честно, ...
Непростимо
Never free, Never me, So I dub thee unforgiven (Metallica, 1991)*
Разпилях си последните атоми,
вече нямам космичен заряд.
Побеля твърде рано косата ми, ...
Как искам
Как искам снегът да се сипе,
за всичко на теб да простя!
Душата ми пак да открие
оная красива мечта! ...
За истината и прошката
Търкаляме съдбовната си пита.
Ту плачем, ту в усмивки греем,
а времето невидимо отлита.
Понякога редим пак рими ...
Политическа мъгла
когато крадете.
Това е човешко.
Но поне нещо
смислено оставете. ...
Логическа диктовка
Разбираш вече-в изречението е сгрешено откровението!
Есета разни, уроци празни-нека спрем за малко, думите са ясни!
Шестицата ни трябва-да покажем настоятелно, поне че смятаме старателно!
Корен, знаци, скоби, цифри-за кой ли път, пак сгреш ...
Сълза
соленото на трудния живот.
Безсмислено от нищото се втурна,
запазила горчивото в амок.
По нишките преплетени изкусно ...
Разкаяние
истината за нас се крие.
В чаша от разкаяние или две,
която ме чака да отпия.
В огледало, гледащо надменно, ...
Коледа
Един след друг прозорците угасят...
Надеждите от раклите измъкват
сънища, в които ни унасят.
Повеждат ни по пътища незнайни ...
Път към Бог
мисли, спомнящи за дните,
дето на Земята стихват
и се сливат със звездите.
След като настъпи краят ...
Свобода чрез прошка
Прости им в себе си и замълчи.
Нали те виждат? Само че треската!
Гредата ги премазва. И личи!
Небето им изпрати бурен вятър, ...
Виелици
Снегът прехвърча в този късен час.
Тълпата знае, всичко е решено.
Тълпата знае. А дали го зная аз?!
Нозете ми в снега остават дири, ...
Грешката и Прошката
властва само завистта.
Всеки се е озлобил
и в черупката си се е свил.
И дори да си добър човек ...
Изповед
порокът е жалба, в която
търсим онази сила,
която ни прави близки
и ни събира - ...
Просветление
искат осъден,
линчуват тълпите
и няма пожален,
всеки е сякаш пропъден, ...