9.11.2010 г., 12:24 ч.

Равносметка 

  Поезия » Друга
999 0 17
Тишината ме прави цяла
и изплувам от нищото.
Пощадява ли свободата,
или докрая разнищва?
Опрощавам тъгата си -
смисълът е движение.
Първо си тръгва вината,
после всички съмнения.
Има причина да вдигна
очите си към небето.
Да израствам, постигайки
висините в сърцето си.
Всичко започва отнякъде,
минава през битието.
Колко живота засявах,
преди да пожъна смелост
да доверявам душата си,
като молитва среднощна.
Ако нищо не ми остава,
любов е да давам още.
Същината на думите
преизпълва пространството.
Колко живота безмълвие
пренареждаха хаоса?
Няма избрани с мисия,
която да ги обрича.
Всичко е дух и мисъл.
Да бъдеш и да обичаш.

 

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??